мачкам
тялото е лист
прогорен през средата
пробит с игла
надраскан грубо
от самото си раждане
смачквам болката
смекчавам вината
а то продължава
да ме подтиква
мрази майка си
мрази баща си
убий всичко живо наоколо
настържи мислите
и ги зарази
с най-мъчителната и бавна болест
насилвай любимите си
доброто е немислимо
тялото ме води в тъмни улици
приканва ме да отмъстя
на всяка сянка
да убивам гърбом
да прерязвам светлината
като гърло на нападател
тялото ми трепери и закалява
липсата на стремежи
воюва с душата която съблечена и мека
иска да бъде обичана любена и оставена
за да има какво да желае
за да храни ненаситната вагина
с все повече влага
твърдост - тайните знания
груби побоища постоянни писъци
крясък оръжие студенина
нощи на границата
тялото плаче душата го връща
то я потъпква тя се превръща
в убежище за страховете
прави чай гледа как всичко се изпарява
пие чай
гледа как всичко се изпарява
убийства на думи
палеж на къща
в близост
до сърцето
разрушение
обещание
обич
е древна дума
и нищо повече
убивай
руши
загиналите
са просто мъртви листа
стъпчи ги
в красивата алея
меланхолията те оневинява
мълчанието те прави ангел
и никой не знае
за твоите престъпления
сам ти подозираш всеки
къде кога в кой влак
ще познае сянката
ръката ми крехка и жълтеникава
държи отскубната
главата на тъжна кукла
косите й на тъмния фон
косата смъртта и контраста
тъмната съдба на неживата форма
която си приспивал в ръцете си
била си малка
била си жестока само наум
сега е възможно
сега тръгни в тъмните улици
пий абсента на мислите
разпръсни омастилена
грапава хартия навсякъде
някой ще прочете всички изрезки
ненавист за истината
недоверие в близките
самоубий се
но преди това
похити светлината
всичкатавсичкатавсичката
