момичето Е. вече пуши със затворени очи
не иска да вижда дима
не иска да вижда придърпването на огъня
не иска да вижда как пепелта се струпва и пада заради тежестта си
тежестта на леките неща
тежестта на една песъчинка
има пясък който звъни
единственото условие е песъчинките да се притискат една в друга
да танцуват една с друга да се докосват да се сблъскват
да се ронят и да се сливат
чувствам как
едно малко камъче
което хвърлям
създава
кръгове
жабки в реката
които стават на обръчи
тези обръчи
дълго време стягаха само на мен
разширяваха се
един след друг
но последния
знаеш
последния
е най-тесен
диаметърът на нещата
които те смачкват
могат да бъдат написани на един ред
могат да бъдат изречени на един дъх
могат да бъдат
тревата която израства в камъка
само за миг
красивото
става
страшно
и това е кръгът
неумолимата режисура
на кръговете
режисура която си служи със строгост
и с предвидимост
едно име - тежест
и аз се обръщам сега
като пясък в часовник
и се трупам над себе си
после обратно
разпилявам от себе си
коя е ръката
която ръководи това
същата с която хвърлям камъчето
същата която не застава пред устните
преди да изрекат
онова за което вече съжалявам
малката суета
расте убийствено бързо
всъщност
ражда преждевременно
грозни малки деца
прости изречения
недоносени развръзки
аз съм пепелта
която пропада
изтръсквана от фини дълги пръсти
изтръсквана от едри мъжки ръце
забърсвана с мокри парцали
или просто изгонвана с дъха на някой съвестен
който не иска да цапам
откъсвам себе си от листа
иска ми се да го прочетеш бял
иска ми се
да мога с един бял лист да те трогна..
но тези неща не стават така
отвътре всички сме еднакви
само покритията са различни
различни с претенцията си за оригиналност
различни с претенцията си за потентност
различни с желанието си за...
заедност.
да си сам
е като да държиш
най-горчивото хапче
под езика си
и да се усмихваш
пресилено
на света
свят на здрави захапки
свят със синини по ръцете
свят който засмуква и не пуска
докато кръвта не се насъбере
по бялата кожа
отоци истина
