все по-назад
отстъпва
желания кадър
къде изчезна
в светлината ли
чакам
колко точност е нужна
за среща с всевластното слънце
ще й кажеш ли
да му обърне гръб
ще опиташ ли
да заграбиш
още едно лице
Ереб
ереб е мрак
ереб е ден
който
се люпи
в черна мастилница
и се измисля
от душевноболен
лекар
истерични смехове
история като блато
затъваш
толкова пагубно
гибелно тъмно е долу
ереб е моето име
ереб са очите ми
ереб - ребрата на нощ
ереб - греблата на разбитата лодка
плаваща вече
седемнайсет години
а вътре бутилката
в която утихват и се пенят страховете ни
страха ти от мен
се носи
и приближава
думите се прераждат
във вода смях и навици
думите умират плачейки
в огън и несмели ярости
мъртво течение
мъртва точка
ереб и дълбочина
ела и се потопи
