студен човек
е
спрял механизъм
на ръчен часовник
апатичен
към развоя
на времето
и сърцето
тик-так-тук
няма-нищо-нали
студен човек
е
подминал
тези
очи
с метален
отблясък
кулата
на паметта
зее отключена
непревземаеми
са само сънищата
само студен
човек
загърбил
и смеещ се
ще забрави
и продължи
а аз ще гледам
всичкотам долу
тик-так-тук
заразен механизъм
в мен ще тупти
и да
аз ще отброявам
студените отминаващи
които забравят
и продължават
със погледа сив
ще ги наблюдавам
от кулата
