островърхите думи
които написа
са тези шипове
които най-дълбоко
ти влизат
в корема
за да боли
за да бъде мъчително
нали в това си вярвал
по-дълго от винаги
нежните думи
които написа
са твоят страх
да престанеш
да си объркан
забиваш
все по-дълбоко
и не осъзнаваш
че иглата
е моето тяло
тогава
не стой там
в това
грозно
податливо
на глупави мисли
мълчание
тогава
разбий се
в стената си
приятелю
аз винаги
ще мисля
най-лошото
защото си добър
приятел
а аз съм никакъв
аз съм "никакъв мъж"
и това ме прави
да те разбирам
така добре
да ти говоря
като убиец
на жертвата си
бих ти пръснала черепа
заради мига в който си ме посочил
защото леглото е един жертвеник
защото огъня е едно състояние преди вечния хлад
не разбираш ли
понякога
искам
много силно
да бъда островърхата дума
която ще разпука устните ти
и ще влее кръв във целувката
защото някой иска да целува
твоята мъка
повярвай ми
някой ще иска да се милва о нея
тогава ти ще си
безпризорен
блед и може би
смъртно болен
тогава ти ще легнеш
в една прегръдка
и ще разбереш
че сам си се тровил
ще ти се догади
от цялата грубост
на това вечно
изгърбване
и забиване в шипове
ще ти се догади
от глупостта
в която някой
реши да напъха живота
и ще се отречеш три пъти
тези които се отричат по три пъти
не получават причастие
приятелю
аз бях твоята прелестна гола Юда
аз ти показвам сега
красотата в предателството
и жестокостта на доверието
аз искам сега
да ми станеш по-близък от всякога
тоест
отречи се от мен
още по първи петли
трябва да разбереш
моята поява
като мое изчезване
това е.
