дневниците се пишат на провала...
това ми е мнението.
рушиш ли пясъчното замъче с краче
защото има значение дали го рушиш
с ръце
или захванал по-едра мида
вируси в бели ризки
това са думи подредени
в невъзможни дитирамби
кой език позволява
да се лекуват заболяванията
на понятията
когато се прекатурят
като хора
разбира се
че никой няма да им се
притече на помощ
нали изглеждат жалко
нали звучат хленчещо
непрежалими ли са думите
не могат ли да носят
широка голота
и тесни смисли
на кой му пука
провалят се
потъват си
ние се носим
ние ги занемаряваме
като къщите на родителите си
и после се оправдаваме
че трябвало да ги продадем
защото вече не можем
да се грижим за тях
попечители на изгубеното време
една армия
дебне градовете ни
една армия
е изчислила колко струват
всички съкровища на древността
и краде тихо спомените от детството ни
без да се налага дори да ни подслушва
ние сами крещим
ние сами
ние сам сами
ще си налетим
без думи
това ми е мнението.
рушиш ли пясъчното замъче с краче
защото има значение дали го рушиш
с ръце
или захванал по-едра мида
вируси в бели ризки
това са думи подредени
в невъзможни дитирамби
кой език позволява
да се лекуват заболяванията
на понятията
когато се прекатурят
като хора
разбира се
че никой няма да им се
притече на помощ
нали изглеждат жалко
нали звучат хленчещо
непрежалими ли са думите
не могат ли да носят
широка голота
и тесни смисли
на кой му пука
провалят се
потъват си
ние се носим
ние ги занемаряваме
като къщите на родителите си
и после се оправдаваме
че трябвало да ги продадем
защото вече не можем
да се грижим за тях
попечители на изгубеното време
една армия
дебне градовете ни
една армия
е изчислила колко струват
всички съкровища на древността
и краде тихо спомените от детството ни
без да се налага дори да ни подслушва
ние сами крещим
ние сами
ние сам сами
ще си налетим
без думи