radiant flux

блато е невероятно топла дума
учудвам се как е възможно
толкова да обичам
затъването
двусмислието
балончета с въздух
които се пълнят
на повърхността
и се носят
затворени и прозрачни
а навътре е тинесто
миризливо чуждо е там
лаком е мокра дума
блато е топла
брада - бодлива
тревата по която
стъпват нощем пръстите ми
е бодливата дума
оставя ми синкави
точици които изчезват
почти веднага
учудвам се как успяваш
да ми дадеш от твоята цветност
преминавайки през всичките ми кошмари
спирайки ме на най-тихото място в съня
където ти обяснявам
колко дебнещо е студеното око
на гърба ми
с черната му препаска
която постоянно
се свлича и дразни кожата
грубо и грапаво спуска се
по гръбначния стълб
стига до таза там следва лек гъдел
приплъзва се по краката ми

може би може би

можeх ли можeх ли
да погледна

лицето на този
който ме е настигнал
....


песента на блатните жаби
ме кара да преброявам
секундите на мълчание
тогава когато са малко
като златни късчета
отстреляни от облак жълт
и плуващи към дъното
удавници

ненормално мокро ми е
и в това цялата топлина
начертала вените
закономерно и равнопоставяйки ме
с останалите
аз тека и стигам
точно дотам където
ще се снабдя
сама с противоречието
завещанието на кръвта е такова
отвътре алено
отвън синьо
а около мен зелено
и сгорещено до припадък
до топлата дума блато

след сън
в който
за последно
съм отъркала
старните си във брадата ти
ненормално
топло ми е