Saturday, September 16, 2006


Поредност на малките гари Изгубеност
Сън - безпределен - прекрачил зеници, клепачи и настроения
Съня - жесток пирует на светлината

Извън сцената и без наблюдатели
една балерина измисля краката си



---



Колко отдавна сме напуснали своя свян
Колко отдавна танцуваме разделени
Музиката опознава телата ни по-добре,
отколкото очите ни мътни и други

Откога сме забравили този страх
да отключваме на телата си
врата към общия сън



...

танго
дървени токове
празен салон
акордеон

а след тях
пепелта на присъствието

***

ято птици
полетът им - съвършено бягство
една от друга

скрити в един крясък
и съществуващи в еднаква посока

без причинител
без да познават принудата

към
***

Нощ без луна
Сребърна монета се разтапя
под езика на морето

***

душата
с последното си дихание ме изпя
и разсъдъка утихна в смъртта си



В мъхесто зелено листо
една пчела брои черните си краски
Жълтите й арки са нежно обещание
за остро жило
Зеления мъх се опива от идеята за отрова
и като мускул се свива невинно
повече и от своята жертва
Задушава я