човекът и самотата му
***
аз съм река
заобикалям водите си
здраво стъпила на земята
аз не се нося
аз се впивам
***
Времето е купе
в горещ слънчев следобед
В него гъст рязък дим
от цигара без филтър
Времето
в затворените гърди
на несретен пушач
просто спира.
***
една по-дълга
и една по-къса игла
дванадесет черни дупки
(часовник)
***
мярка не съществува
***
Светът е кървава тъмна гора
Срастни се и расти
като отрязана глава
в безмълвие
***
Когато си с мен
слугуваш на устните си
Какво ако нямахме тази власт?
***
пушихме на последното стъпало на църквата
без да се молим
ти снима "чаках твърде дълго", а аз го прочетох в себе си
Съхрани мига
Изрежи го с кинжала от ръката на времето
***
Старият влак проговори
"Разглоби душата ми и хвърли частите
в ниското по реката - да събират жадно
утайките й, да се покрият с целувките на ръждата;
да спра да тегля тежкия впряг на сърца, които се втурват обратно!"
Събудих се и механизмът бе спрял.
Ще ти пиша, когато успея да разделя всички части една от друга
Лицето ми ще е почерняло
Ръцете ми ще са загрубели
Вода ще разяжда очите ми
пълни с фин карминен прах
и цвят на сивкави камъни
Ще развържа тогава едноокото си сърце
и ще тръгна откъснато
към теб.
***
лицето пламти
отровен мак в ръката ти
хлъзгаво те докосвам с листата ми
и прогарям кожата ти
като рядка дантела
линиите й
рисуват фигури
боли ли лицето ми
в чашката на уханието ти
***
Отдалеч накацали по жиците
птиците приличат на набор
машинописни букви
черни и подчертаващи
Ако някоя от тях полети,
то някоя друга е сбъркала.
***
Вдишвам силуета си
в тъмното
и изчезвам
След мен идва Нов ден
Нови сенки разсъмват
***
Изтласкване назад
Пространството е длан, която те тласка
Напред е илюзия преди самото раждане
- - -
вода
чисто начало
писмо
дума като водна лилия
спокойно дишаща
в корените си
в езерото на моята умисъл
си черен замислен лебед
плувайки ми оставяш
изчезващи нежни кръгове
крилете ти са по-гладки от вода
и по-силни от клюн на хищник
аз пиша ухание
ти около мен го рисуваш
***
разпадане на слънчев прах по пръстите
помахвам на резидавото отражение
Прозореца е светлинен портал
а погледа е проникване
Преминаваш в микро-въздуха
на едно предположение
аз го забърсвам със златистия мъх по ръката си
и те имам
***
