твърдостта на която трябваше да посвещавам ден и нощ стихове
дълги и непохватни
и беше тежест
тежест легнала в думите
тежест легнала в челата им
всички сме навели глави така
всички се оглеждаме
в тази река
и политаме
в миражите за вода
за по-леки тела
по-кратки стихове
по-кратък
по-добър
сън
в който се сбъдваме
пълни с пера на птици в сърцата
пълни с песен която не знае думи
знае само светлина и устни
как да валя с този камък на шията ми
как да се вливам
с толкова тежко омекнало тяло..
