да пътуваш и да не мечтаеш
да сядаш всеки път до прозореца
в студения влак
да усещаш вятъра който се вмъква под дрехите
и все пак да не докосваш човекът с топъл балтон
който би ти предложил прегръдка
да въздишаш с ръка пред устните
да стоиш с отворени очи
за да видиш колко ще издържиш
със съхнещи зеници
да пътуваш и да не разбираш
до какво може да доведе
десет минутното закъснение
да пътуваш с куфар пълен с трохи
без да ти се доще да нахраниш поне един гълъб
да пътуваш без да мечтаеш
да пристигаш без да си стигнал...
