*
обичам довереното лице на тъмното
недостатъчната дълбочина на дупката
в която се намирам
ниската резолюция с която снимам живота си
бездарния усет към цветовете
и наситения далтонизъм в мислите
влюбеността която се изпарява
топлия въздух в стаята застоял въздух
студените ми крайници вечер
наболяващия гръбнак
всичко това обичам
посвещавам му се
слизам по-надолу
уча се да рисувам, да шия
все неща които не ще ми потрябват
не ще ми възвърнат усилието
това е лицето на истинското желание
но не знам дали е втълпено само тук
в моя диаметър в моята тъмнина
или властва или не властва
или ми доказва че не съществува
"навсякъде"
съществува праха по фотографията
съществува опитът ни да го почистим
съществува кратката радост от изненадата
и измамата която винаги добавя горчилка в храната
и във глада ни
в усмивката
дни на прегърбване
нощи на ембрионно свиване
както много пъти съм писала
никакви разграничителни линии
сиви зони се сливат с прежълтели полета
и се топят в заедност във измамен кръг
в несъстоящата се затвореност на "оцеляването",
"отминаването" на дните, наблъскани едно в друго
квадратчета по календарите - официалното омаловажаване
на важното и фиктивното му присъствие изобщо
прегърбване
зацапване
сиви стенания
черен шум
секнене на сезоните един върху друг
грубо и променливо
върху мен
в тъмното
