****
срязаните пръсти на ръкавицата
са шапки за старите ти моливи
знаем защо е студено
предупреждаваме се един друг
навличаме се с тънки оправдания
които лесно да разкъсаме
влюбени във виновността
разлюбени от вината
отпуснатите мускули след любов мила
са любимата ми част от теб
когато изпънатите ти бедра отпускат примката си
когато въжетата се късат
и люлката на думите ни си прави лоша шега
вървим по улиците
и си мислим
тази улица лъже
тези дървета лъжат
тази усмивка лъже
тези очи не хаят
стоим на светофара
и не си спомняме
червените следи по кожата
които си оставяме
озарени в зелено
се запътваме
към места в които
синьото вече го няма, любима
какво търсим
къде са пътищата
есента си отива с бавни крачки
върви по дългите мостове и се къпе в студените води
грижовна кръстница на всички страдащи без причина
като нас
след любов
когато кръщаваме новите си любими
и сме простили грешките на старите
след лъжа
близо до истината
зимата се ражда в окото на непознато момиче
