radiant flux

убих човек. на две стъпки от колоната в амфитеатъра.
очите ми бяха горещи и пълни, а човека стоеше гърбом
загледан в черното на морето...нито помен от слънце...
оставили бледи сенки ние не знаехме един за друг нищо
освен съвсем малко за себе си - другостта си... различието
непознати непознаваеми и откъснати.
ние не обичахме никого
бяхме кацнали напразно на този остров
и сърцата ни се бяха смалили колкото маслини...
и в телата ни цвърчеше кротко зехтин вместо кръв...
не се подозирахме, не се и съмнявахме...
не долавяхме мазнината в която скоро щяхме да бъдем сготвени...
не долавяхме миризмата на улова - вътре в нас лежаха умъртвени птици
непосмели да отлетят по на юг от нас самите

убих човек
застъпих сянката му с моята
вдървих се на място и се простих с досегашното си спокойствие
запознах се със наказанието
той дори не се олюля
направо падна
напред
по очи

дали е помислил за миг
че може да ползва ножа който държи
дали е мислил за стоманата с която някой извая мига
и ни превърна в неизбежност и в невежество
красиво като оперна сцена,
но безмълвно като жива,
стрелкаща се в морето риба...

дали
този
мъж
е бил мъртъв и преди
да го видя
дали дали дали
изобщо някога
той е бил жив