вкопавам се сама
побивам се като
ствол
врича се цялата твърдост на мен
врича се цялото земно притегляне
и моята магнитна точка държи
всички на разстояние
само скопените истини
се спират на мен
само фалшивите смелости
използват ръцете ми
оръдие на труда и усърдие
обезоръжен оставям те сам с думите
казах ти мечтата ми е видение
как вървя през локвите
и с грайфера на обувките
пречупвам гръбнака
на останал от есента лист
как би танцувал
как би спал
как би си помислил
нещо чисто
за мене
когато
калта е изцапала
косите на смисъла
когато засъхнали пръски
на съжаление и горчив дъжд
обличат сърцето ми
изпълнено с мътна кръв - недоверие
ррр
зззнннн
ррр
зззннн
наслоявам се
в липсващия замисъл
в предварителната ми
загуба
аз виждам
кадър от нещо любимо
от което плача неутешимо
за което ще плача
но не и пред теб
аз съм тънко
бяло стъбло
на заспало
зимно дърво
и листата
покриват земята
осакатени
от сянката ми
