строшено стъкло увито в груб плат
така вървя стиснала ги в ръката си
сякаш държа спасителя си
който току ме е извадил от водата
само дето от пръстите ми се стича
нещо синьо неразбираемо
малки пробойни се отварят по цялото тяло
и една подводница задушава екипажа си
вътре в корема ми
знам, че идват дни на ожесточение
и кръвен данък
пак така ще строша
чашата от която исках толкова много
една глътка
така искам
че пресушавам импулсът
който ми подарява желание
убивам ерос
отсичам ръцете му
и гледам как отчаяно пърха с крилете си
жал ми е
мъчно ми е
но вече съм го посякла
и не знам кой от двама ни жертвах
първо себе си
първо винаги жертвам себе си
разглобявам се в две различни посоки
разкъсвам на части тялото
и правя от останките кукла
тя отслабва и се смалява
косите й падат
очите й се търкулват на тъмно
или търсят слънчево зайче
по пода във стаята
изобщо тази кукла обитава дните
вътре в които не съм извършител
на извънредни предателства и убийства
нощем
плачещите върби
неведом е пътят
на мъртвите листи
жълто-зелени лодки
пъплещи по широкия плащ
на реката
тази нощ е друга
чувам стъпките на един вълк
който никога не трябваше да надушвам
усещам онова в стомаха
което те кара да се чувстваш
като жертва на улов
и плът за стръв
и трохичка върху маса след семеен обяд
най-малкото да изтръска покривката
после летя ли летя
вълка е от друга приказка
вече не е нощ
не съм в големия гладен стомах на човеците
вече не съм аз
не знаеш колко съм тъжна наистина
и нямаш право да си мислиш че ще познаеш
и няма смисъл да констатираш в ушите на масата
затова че никога не ми е било щастливо
и спя винаги с камък в шията
ще сгрешиш
макар дълго да ти е хубаво
от собствената ти грубост
ти още от сега знаеш
че правотата за мен
е просто конче
което откъсвам със загрубели пръсти
и стъпквам
по пътя си
понеже ти не знаеш
за моя път
понеже ти никога няма да разбереш
как ухае зеления чай от шията ми та чак до свивките на бедрата
няма да разбереш
безкрайния бял чаршаф който ме е ухажвал - желанието
цвета на неговите очи
странния трепет с който влизам като удавник в банята
и се опитвам да го отмия
за да не ме гори толкова много
страстта е проказа
заради нея стоя отделена от другите
не им казвай, че съм самотница
защото то не е болест
а аз - аз се лекувам
това ти винаги премълчаваш
в името на правилата и сигурността, че си в правото си
да проповядваш немилосърдие.
синьо отровно цвете
в полето от сини макове
лежа като жълта песен
изпята в ранните утрешни часове
вечерта - вече попила в земята
пръст ли съм
кажи ми
пръст ли съм
че така ме променят ръцете ти
че така ме дълбаеш
и очакваш още и още от мен
птицата изсвистява за лека нощ
покрай разтворените прозорци на тъмното ми видение
груб плат
строшено стъкло
стискам здраво
в ръката си
