какво е да те пресичам
не съм светлина
и го знаеш
аз съм тъмен плод
сочно гладко
поглъщащо
тяло
но те обливам
в пламък
какъвто
никъде
не би открил
ако свиеш
крилете си
по-навътре
ще летим
надолу
ще е шеметно
ще е губене
в двупоточни
бързащи светлини
не съм светлина
и го знаеш
и съм потъвала
и съм летяла
и дъно била съм
усещаш
че разцъфтявам
с отровни сокове
във ръцете ти
и пак ме целуваш
усещаш
че това е разруха
но е красиво
ти го разбираш
ти го рисуваш такова
аз съм само платно
и ефирно
по теб се допирам
тази боя
е лава от слънцето
вулканичен прах
лунна вода
на луната няма вода
но и това е цвят
от сънищата ми
знам, че ме слушаш
когато разказвам
отдавна
не ме бяха слушали
така както ти
с потракването на влака
с настъпващия мрак
в прегръдките ми
отдавна никой
не се е заслушвал
в сърцето ми
както ти
това знаеш ли
може би
е хубаво
и може би
ни прави
красиви
в кратки
кадри
картина миг
привличане
и отблъскване
на нюанси
когато се смеем
когато ругаем
когато изпушваме
своята заедност
и продължаваме
да се очакваме
дорисувай ме с мисли
после аз ще допълня
смисъла
и ще се къпем в него
като в топло мляко
ще се опиваме
ще извикаме
джин от бутилката :)
и той ще заговори
на странен
но разбираем език
докато се милваме
докато пъдим
нежностите
и понечваме
да ги търсим...
отдавна
отдавна
никой не ме беше
търсил
очаквай ме
